Вечните и незабравими цитати от „Птиците умират сами“
Ще запомним австралийската писателка Колийн Маккълоу с шедьовъра ѝ „ Птиците умират сами “ - трогателната история на семейство Клиъри, Меги и отец Ралф.
Едва ли има дом, в който да не се откри издание на невероятния разказ, който беше пресъздаден и на екран.
Книгата е оповестена през 1977 година и бързо се трансформира в бестселър, а дебютната творба на Маккълоу е от 1974 година – „ Тим “.
Istock
Днес желаеме да ви напомним част от най-запомнящите се цитати от книгата, които постоянно ще ни припомнят за величието на живота и любовта.
Ето ги и тях:
* „ Има една легенда за птичката, която пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго земно творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой, до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клончета, притискайки гръд към най-дългия им и изострен шип, с цел да почине, извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и даже Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива единствено с цената на огромна болка… или най-малко по този начин е съгласно легендата. “
* „ Казваш, че ме обичаш, само че нямаш визия какво е любов; единствено редиш думи, които си научил наизуст, тъй като ти се коства, че звучат добре! “
* „ Защото единствено оня, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя. “
* „ Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отхвърли, даже то да ни кара да вием от болежка и да призоваваме гибелта. Такива сме и това е. Като в остарялата келтска легенда за птичката с бодил, забит в гърдите, която излива в ария сърцето си и умира. Защото не може другояче – нещо от вътрешната страна я тласка. А ние, хората, осъзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, само че въпреки да познаваме себе си, отново не можем да променим ориста си, нали? Всеки от нас пее своята ария, уверен, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и дори не се питаме за какво. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава. “
* „ Онзи, който няма какво да губи, може да завоюва всичко, а човек без усеща не може да бъде засегнат. “
Istock
* „ Птичката с тръна в гърдите следва немилостив закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да почине, пеейки. Когато острият бодил я пронизва, тя не подозира, че я чака смърт; единствено пее и пее, до момента в който не й останат сили да издаде нито тон повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И въпреки всичко го вършим. Все отново го вършим. “
* „ Обичаш ли хората – убиват те! “
Istock
* „ Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички мемоари, даже и с тези, свързани с доста обич ; като че ли в самите нас протича някакъв неволен лековит развой, който оздравява раните, макар обезверената ни решителност в никакъв случай да не забравим. “
За още потребни и практични статии .
Едва ли има дом, в който да не се откри издание на невероятния разказ, който беше пресъздаден и на екран.
Книгата е оповестена през 1977 година и бързо се трансформира в бестселър, а дебютната творба на Маккълоу е от 1974 година – „ Тим “.
Istock Днес желаеме да ви напомним част от най-запомнящите се цитати от книгата, които постоянно ще ни припомнят за величието на живота и любовта.
Ето ги и тях:
* „ Има една легенда за птичката, която пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго земно творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой, до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клончета, притискайки гръд към най-дългия им и изострен шип, с цел да почине, извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и даже Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива единствено с цената на огромна болка… или най-малко по този начин е съгласно легендата. “
* „ Казваш, че ме обичаш, само че нямаш визия какво е любов; единствено редиш думи, които си научил наизуст, тъй като ти се коства, че звучат добре! “
* „ Защото единствено оня, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя. “
* „ Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отхвърли, даже то да ни кара да вием от болежка и да призоваваме гибелта. Такива сме и това е. Като в остарялата келтска легенда за птичката с бодил, забит в гърдите, която излива в ария сърцето си и умира. Защото не може другояче – нещо от вътрешната страна я тласка. А ние, хората, осъзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, само че въпреки да познаваме себе си, отново не можем да променим ориста си, нали? Всеки от нас пее своята ария, уверен, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и дори не се питаме за какво. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава. “
* „ Онзи, който няма какво да губи, може да завоюва всичко, а човек без усеща не може да бъде засегнат. “
Istock * „ Птичката с тръна в гърдите следва немилостив закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да почине, пеейки. Когато острият бодил я пронизва, тя не подозира, че я чака смърт; единствено пее и пее, до момента в който не й останат сили да издаде нито тон повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И въпреки всичко го вършим. Все отново го вършим. “
* „ Обичаш ли хората – убиват те! “
Istock * „ Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички мемоари, даже и с тези, свързани с доста обич ; като че ли в самите нас протича някакъв неволен лековит развой, който оздравява раните, макар обезверената ни решителност в никакъв случай да не забравим. “
За още потребни и практични статии .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ